Защо уча чужди езици

Колко е необятен светът? Къде искаш да бъдеш точно в този
момент? Замисляме ли се колко много възможности имаме, колко
свобода, мечти, воля и цели… Нима магията на съществуването ни не се
корени в нестихващото желание за промяна, за нов живот, нови навици,
знания и хармония. Как можем да ограничим нашата душа, да я
изолираме от света, от другите нации, култура, традиции и езици. А и
нужно ли е?
В живота няма неточно или неправилно време за промяна, тя стои
кротко и смирено, чака да й се усмихнем, да я погледнем и да я
призовем в деня си. Човек е безпределно богат, ако добавя частица
знание към своя бит всеки ден, душата наистина се храни с чудеса, както
гласи небезизвестна сентенция, а какво ще е чудото…зависи само от нас.
Нова държава, нови хора, нов език и кръгозор. Всички жадуваме
за ново начало, за лъч светлина в утрешния ден…за кафе в Париж, за
топъл кроасан в Рим, мирис на жълто лале от Амстердам, прекрасна
испанска храна… и тук италианците биха казали:“ Dolce far niente!“,
сладкото безделие, душевният мир и така търсеният баланс. Колко много
време бихме си спестили, само ако осъзнаем, че всяка мечта носи със
себе си възможността да я осъществиш, че всичко, което силно искаме, в
което вярваме, където даваме и сърцето си-повярвайте ми, то неизбежно
се случва! Понякога неусетно, нечакано, но винаги, винаги….то винаги
идва. Има една прекрасна турска поговорка, която гласи: „ Душата не
иска нито чай,нито кафе.Душата иска разговор. Кафето е само повод.“
Общуването е това, което ни променя, което ни кара да мечтаем и да се
докоснем до света на другия. Чрез езика усещаме душата на човек,
можем да надникнем в най-пазените кътчета от сърцето му. Думите са
сила, и то необятна, носят заряд, емоция и настроение.
Всичко се случва с причина, понякога доста преди да сме я
осъзнали, тя вече е била тук, чакаща нашето изразстване, хармония,
баланс и трепет. Нима утрешният ден също не е причина? Желание за
начало, за топлина, уют и мир. Казват, че понякога не са ни нужни думи,
но кой не би се съгласил, че именно думите са това, което остава трайно
в съзнанието ни. Казаното „Обичам те.“ , „Липсваш ми.“ , „Обади ми
се…“….изречени на глас, независимо дали на нашия роден език, или на
чужд, звучат толкова прекрасно и идилично. Не трябва да поставяме
бариера в ума си. Да мислим, че новият за нас език е труден и
непосилен, би обрекло усилията ни на провал още от самото начало.

Красотата е именно в желанието да се изразиш, да покажеш емоцията
си, да видиш чуждите усмивки, да доловиш магията на страната, в която
си, атмосферата на града, независимо дали в квартално кафе, или
изискан ресторант-езикът е този, който ни сближава, който руши
предразсъдъци и създава приятелства, открива любов и очарование.
Няма общовалидно правило при ученето на нов език.
Единственото, което трябва да слушаме, е сърцето. Ако обожанието ни
към дадена култура, местност, народ, било дори и спомен от далечна
дестинация, прелива в желание и амбиция-сега е моментът! Да откриеш
себе си…. звучи прекрасно, когато е написано на лист, в есе, дори като
мисъл в ума ни, но и толкова недостижимо на практика според някои.
Истината е, че дълбоко в себе си ние знаем кои сме, знаем къде искаме
да бъдем, знаем с кого…знаем местата и пътищата, които трябва да
следваме, било с вълшебното килимче на Аладин.. или просто с пръст
върху глобуса у дома! А това, което ще открием там, е прекрасно, то
надминава и най-смелите ни мечти, „там“ е нашият дом, макар и с друга
култура, език, живот и хора! Нека утре бъде денят, в който ще направим
крачка към мечтата си, нека не се страхуваме, новият език е там и ни
чака!

 

Забележка- Текстът не е редактиран от екипа на La Scuola