До Калабрия и назад
Студент съм по право и едновременно с това работя в кол център. Имам доста хобита, някои от които възнамерявам да превърна в сериозни източници на доходи след време. С две думи мога да кажа, че съм много доволен от живота си. Харесвам го и туй то!
Имах обаче нужда от почивка от него. Даже думата „почивка“ не е съвсем точна, защото животът ми не ме изморява, точно обратното. Исках да се откъсна обаче от него, да се отдалеча за известно време и да опитам да живея по друг начин. Точно така, исках за кратко да живея един втори живот.
Така разбрах за Калабрия. Вълшебно място, намиращо се в най-южната част на Италия. Реджо ди Калабрия, градчето, в което щях да прекарам цял месец, се намира на „пръста на ботуша“, точно до Сицилия. Исках да опресня и подобрия италианския си и разбрах за интензивния курс, който се провежда там почти всеки месец. Университетът „Данте Алигиери“ за чуждестранни студенти щеше да се превърне в моя Хогуъртс за 30 дни, които със сигурност ще си спомням винаги като един от най-великите периоди в живота ми. Да, велики. Тези дни наистина бяха такива.
След като южняците не говорят почти никакъв друг език освен своя, се наложи да се запиша на стабилни курсове по италиански в България (La Scuola), за да можеше при нужда да поискам вода, храна, упътвания, огнестрелно оръжие, ако се наложеше за защитата ми срещу мафиотите. Шегувам се, в и около Сицилия имаше толкова мафиоти, колкото в гардеробите има таласъми. Поне със сигурност това не са онези „мафиоти“, които знаем от филмите и историите. В това ви уверявам. Най-опасните неща, които може да срещнете в Сицилия, са жегите и вероятно приказните гледки, от които можете да загубите ума и дума.
Като споменах за жегите… Понеже не съм им привърженик, реших да организирам всичко за месец септември, който пак беше доста топъл (24-30 градуса) и счетох за много подходящ за морски отдих. Напомням, че регионът Калабрия граничи с две морета и е на един дъх от Африка.
Кацнах в Катания и веднага щом излязох от летището, разбрах, че се намирам на друг свят. Палми, палещо слънце, приказни стари сгради. Цялата Сицилия, голяма част от която имах удоволствието да обиколя, е действително едно магическо място. Най-големият остров в Средиземноморието, съчетаващ в себе си уникално разнообразие и смесица от различни култури, намиращи израз в кухнята, архитектурата, че даже и флората. Семената на много от растенията на острова са били донесени от посетителите му през различни епохи. Гърци, римляни, араби, норманди, испанци и какви ли още не народности са владяли Сицилия. Представете си място, което съчетава в себе си почти всякакви пейзажи. Великолепни плажове, зелени хълмове, тучни гори и сухи, изгорени от Слънцето местности. Долини, падини и разбира се – Етна. През цялото време докато пътувах от Катания с пулман (автобус) до Месина, която се намира на северната част на острова, имах възможността да се наслаждавам на две гледки едновременно. От левия прозорец гледах горите и страховитата Етна, а от десния, освен спящия спокойно, че и хъркащ сицилианец, източното крайбрежие на Сицилия. Именно на североизток се намираше и континенталната част на Италия, където трябваше да отида.
Приключението беше започнало веднага щом бях кацнал. В този ден пътувах с всяко възможно превозно средство на планетата. Когато стигнах в Месина хванах трамвай за пристанището, а оттам се качих на ферибот. Масивният кораб беше най-обикновен начин за придвижване за местните, които го ползваха всеки ден, за да ходят на работа от острова към континента или обратното. За мен обаче беше голямо преживяване, за първи път бях на кораб все пак. Да, естествено, че се огледах за айсберг. Вече очаквах всичко и дори не го приемах като клише!
След като акостирахме в градчето Вила Сан Джовани, хванах влак и след още 20 минути се озовах в Реджо ди Калабрия. Наемодателят ми ме взе с кола и заведе в бъдещия ми дом. О, сладък дом за 30 дни!
На подобни места можете да се срещнете с всякакви хора. Живеех с бразилци и украинец, учех със сърби, руснаци и аржентинци, имаше всякакви националности! Може би тук е момента да обясня, че има голяма разлика между италианците на север и тези на юг. Последните са изключително отворени, топли, енергични и отзивчиви. Много приятни хора!
Нямах възможност да посетя същинските италиански градове като Рим, Флоренция, Милано, Неапол, но за сметка на това, опознах Юга като дланта си! По време на обучението си в университета, всеки студент има възможност (стига да има желание) да се включи в безплатни и платени екскурзии. Платените са до по-далечени и впечатляващи дестинации, и то с преспиване! Аз се възползвах максимално и от двата вида. Посетих Пулия – може би един от най-красивите региони в Италия, плувах в морето до Галиполи, ядох сандвичи с прясна риба меч в Лече, загубих се в Алберобело – невероятното градче с трулите (къщички от бял камък), посетихме пещерите в Матера и видяхме десетки катедрали. Внушителните постройки се радваха на хиляди посетители всеки ден.
Най-любимото място обаче, като че ли за мен беше Сицилия. Амфитеатърът в Таормина беше страхотна гледка. Построен е на висок хълм, от който се виждаше Средиземноморието и бреговете, обсипани с кактуси, палми и радващи се на горещото слънце туристи, както и не толкова радващи се. Както споменах дори през септември жегите бяха големи, особено в Сицилия! Древният град Сиракуза, който някога бил достоен съперник на Атина, приказната Рагуза, където се произвежда едно от най-хубавите сицилиански сирена, също оставиха своя белег в мен. О, да, опитах го и наистина беше толкова вкусно, колкото го описваха местните!
В рамките на един месец аз водих един втори незабравим живот. Имах приятели, имах задължения – трябваше да посещавам университета, в противен случай нямаше да ми дадат да се явя на изпит. Да, трябваше да се пишат и домашни от време на време! Имах страхотни преживявания, които вече ми липсват! Това не беше просто пътуване, не беше просто екскурзия или ваканция. Не бих и могъл да го сравнявам с програмата Еразъм, защото е за много по-кратък период и всичко се случва бързо, интензивно и съсредоточено в един месец. Всеки ден се прави нещо различно! Всеки ден бе изпълнен с нови случки! И така 30 от тези дни отлетяха преди да се осъзная.
Върнах се по добре познатия ми път, но този път хванах директно корабче от Реджо до Месина. С пулман от компанията “SAIS”, бях „доставен“ на летището в Катания. Скоро след това се върнах в България, посрещнат от вече липсващия ми балкански хладец! Интересно е, че такова преживяване не те кара да харесваш по-малко страната си. Напротив. Мен ме накара да я заобичам повече, да я ценя повече. Да съм по-благодарен.
Благодаря,
Александър Рангелов
Ако и вие искате да учите в Калабрия, прочетете тази информация: Езиков курс в Калабрия