Като малък много обичах да ходя на море. Чаках тези две седмици цяла година. Но причината за това не беше самото море. Не, не… не искам да кажа, че не харесвах вълните, плажа и вечерните разходки по брега! Напротив – обожавах ги, обожавам ги и сега! Но имаше едно още по-силно чувство, което ме теглеше натам и с което дълги години не можех да се преборя. Какво ли? Ами, просто знаех, че през тези няколко благословени дни съм абсолютно свободен от всякакви училищни ангажименти. Беше си нещо като правило. Това е време за почивка – без математика, без граматически правила и без каквито и да било химически връзки и уравнения. А за английската и руската реч, която се носеше от туристите наоколо, упорито си запушвах ушите, за да няма нищо, което дори и малко да ми напомня за тягостната атмосфера в класната стая…

Днес, обаче, години по-късно, осъзнах нещо, което не можех да разбера като дете. Не, не става въпрос за класната стая – там си беше скучно! Осъзнах, че няма нищо по-хубаво от това да имаш възможността да учиш докато си почиваш. Например, точно на плажа – докато се наслаждаваш на топлите слънчеви лъчи, чуваш писъка на чайките и усещаш свежия полъх, с който като с невидима ръка те гали морето. А когато се умориш и вдигнеш поглед – да видиш Сицилия на една ръка разстояние – с магическите си очертания и с невероятната си природа. Да видиш кратера на Етна как загадъчно се подава над облаците, а на неговия фон цяла флотилия от рибарски лодки се носи нагоре-надолу между острова и континентална Италия. Чувството е неповторимо и сложно може да се опише с думи. Но всеки, който е опитвал вкуса на това удоволствие, със сигурност знае какво искам да кажа.

А който все още не е – никога не е късно. Аз самият го разбрах малко след 30-ия си рожден ден… Така че, ако се чудите къде можете едновременно да усъвършенствате италианския си език, да се заредите с положителни емоции, да завържете приятелства с хора от целия свят и, разбира се, да се радвате на бронзов загар най-малко 8 месеца в годината, има едно място специално за вас…

Това кътче от Рая се нарича Реджо ди Калабрия. Разположен на пръстите на италианския „Ботуш“, на едва половин час път с ферибот от Сицилия, Реджо е пълен с млади хора, тъй като е не само туристическо, но и студентско градче. Там се помещава и Университетът за чужденци „Данте Алигиери“, в който всеки може да се запише да изучава италиански независимо от нивото си на познаване на езика. Всеки месец учебното заведение организира групи – от такива за абсолютно начинаещи, до групи за студенти, имащи достойната за уважение амбиция някой ден да станат преподаватели.

От личен опит мога да кажа, че професорите в „Данте Алигиери“ са изключително внимателни, имат индивидуален подход към всеки и не изпускат възможност да се пошегуват като типични представители на италианския юг. А програмата е повече от разнообразна – сухата, но необходима, граматика и умело примесена с четене на интересни статии, разговори на забавни теми, писане на текстове и дори гледане на италиански филми и организиране на игри. Уроците в аудиториите на университета се допълват от извънкласни занимания, предвидени и предварително планирани в зависимост от особеностите на конкретния сезон. Например, посещения на музеи, пътувания до живописни местности и красиви градчета, където под вещото ръководство на професионален водач можете да научите интересни подробности за историята и развитието на Калабрия, като без да се усетите, в шеги и закачки, разширявате значително и познанията си по италиански език.

Но най-ценното е, че тук ученето не приключва със звънеца. След лекциите, които свършват в ранния слодобед, разгорещените дебати продължават в двора на университета, в близкия бар на кроасан и капучино или директно на плажа. А още по-интересното е, че компанията е интернационална и мултикултурна. През тези незабравими 30 дни аз живях заедно с бразилци, учих в един курс с литовец, унгарки, казахстанки, румънка, хора от всички краища на Русия и една възрастна дама от Франция, чийто интерес към италианския бе провокиран от желанието ѝ да слуша и разбира местната опера. Въобще няма да е преувеличено ако кажа, че от разговорите с колегите научих поне толкова, колкото и в университета. Обсъждайки различни теми, уверено следвайки принципа на пробата и грешката, без притеснението, че някой само чака да сбъркаме, всеки ден малко по малко разширявахме нашия речников запас с думи и изрази от всички области на живота.

Тези бурни диспути обаче имат свойството да продължават до късно. Най-вероятно по тази причина италианците са измислили аперитивото! На юг този любим на всички социално-кулинарен обичай започва не по-рано от 19 часа и продължава до полунощ. Време – предостатъчно за да се разискат всички по-важни проблеми от света на спорта, музиката, политиката и дори да се наченат някои по щекотливи закачки на историческа тематика…

Освен колегите обаче, важни действащи лица в „уроците на открито“ без съмнение са и местните. Притеснявате се да ги заговорите? Спокойно, те сами ще се запознаят с вас! Може би най-характерната черта на италианците южняци е тяхната готовност да завържат диалог с всеки, който ги попита „Колко е часа?“ или „Коя е тази спирка?“ Ето и един показателен пример…

Пътувам си аз с влака до близкото градче Шила. Разположено само на 20 минути от Реджо, то се слави с невероятната си природа и уникалния си плаж, закътан в подножието на скала, на върха на която се извисява впечатляваща средновековна крепост. Да, правилно разбрахте, краят на октомври в Калабрия, все още става за плажуване!

Та, както и да е! На слизане от влака отивам при двама ухилени младежи и ги питам откъде мога да си взема билет за връщане, тъй като гарата е малка и не разполага нито с персонал, нито с така популярните в Италия билетомати. Отговорът им беше повече от красноречив: „Ела да пием по едно кафе и ще разпитаме!“ Така започна всичко и както сигурно вече се досещате – прекарах целия ден в тяхната приятна компания. Кафето премина в сладолед, сладоледът – в бира, а след това разходки, сладки приказки и разбира се плаж! Италианците обожават да говорят за своя роден край, но с удоволствие слушат и истории от чужбина. Мултикултурен обмен отвсякъде!

И така в късния следобед, когато се разделяме с уговорка за следваща среща, усещам, че заедно с експлозията от емоции, една мисъл се върти в съзнанието ми: „Уау! Какъв интересен урок по италиански език, култура, обичаи и начин на мислене! Велико!“

Може би се притеснявате, че отивайки в Италия и попадайки на изкусителната и изключително богата кухня, няма как да не се разделите с добрата си форма? И в това отношение нямате грижи! Освен че можете да плувате в морето, което си е почти закон при това топло време, всички студенти на университета „Данте Алигиери“ получават и специална карта, с която имат право на всякакви отстъпки. Една от тях е за посещение на фитнес. С други думи плащате 30 евро за неограничен достъп през целия месец до един от най-добрите спортни центрове в града. Това се казва сделка, нали!

Не, само не си представяйте, че прекрачите ли прага на фитнеса ще попаднете в една среда на гледащи лошо мафиоти с обрисувани в татуси тела и бицепси, по-големи от главите им! Напротив! Там ще срещнете усмихнати хора на всякаква възраст – от ученици до пенсионери, решили да поддържат своя жизнен тонус. А за нас това си е още една прекрасна възможност да продължим с извънкласните занимания по италиански език! Аз, например, се възползвах от случая по най-добрия начин! Именно там се запознах с местни баскетболисти, които веднага ме поканиха в отбора си и започнахме да играем заедно всяка седмица – нещо, което мислех, че наистина ще ми липсва в Италия!

И така, в учене, спорт, веселби и екскурзии измина един незабравим месец. 31 дни се изтърколиха на един дъх и дойде моментът на раздялата, а тя си беше емоционална! С професорите, колегите, съквартирантите, местните и дори с баристата, при когото закусвах всяка сутрин и който ме посрещаше с обичайната си дружелюбна усмивка и думите „както обикновено ли, синьоре?“, и с всички други, които по един или друг начин бяха част от живота ми по време на тази незабравима „учебна ваканция“.

***

В самолета за София една натрапчива мисъл не ми даваше покой. Опитвах се да разгадая тайната на вдъхновяващото италианско спокойствие. Съзнанието ми ме пренесе 20 години назад на плажа в Несебър. Сетих се за начина, по който възприемах всяко „посегателство“ върху свободното ми време. С чувство на срам си спомних и за неприязънта, която изпитвах към чуждата реч и за отношението ми към училищните занимания… Тогава разбрах, че този престой в Италия за мен е бил повече от обикновена почивка и много повече от езиково обучение. Тази приказна природа, тази неподправена атмосфера, тези невероятни хора ми дадоха да разбера нещо, което сложно може да се проумее в контекста на забързаното и препълнено с ангажименти ежедневие. А именно, че никое време не е загубено и всичко е въпрос на нагласа! А възможността да разговаряме с хората на техния майчин език е наистина безценна, тъй като всеки диалог ни пренася, макар и за кратко, в един нов свят – мистериозен, пъстър и неповторим!

Константин Христов, журналист

Питаш се как да се запишеш и ти? Последвай ЛИНКА.

Снимки от Калабрия ТУК!