Защо уча чужди езици
  есе

„Кое е най-страшното изобретение в света“ беше темата на матурата ми по английски език след 12 клас. Тогава писах за езика. Той е най-страшното „изобретение“ на човека, защото може да ранява жестоко, а раните и белезите му са невидими и трудно лечими, защото стрелите на злия език са насочени към душата. Но всяка монета има две страни, и езикът за мен е в същото време най-гениалното постижение на човечеството.

Да можеш с думи да изразиш това, което чувстваш и мислиш, освобождава и възвишава. С думи да можеш да утешаваш, да съчувстваш, да помагаш, да лекуваш както себе си, така и другите. Да обменяш идеи, да свързваш хората, да изразяваш себе си, да разкриеш душата си, да откриваш нови хоризонти. Думите могат да разпалят огън от идеи в човека, както и да просълзят най-студената душа.

Толкова много неща можеш да правиш, познавайки езика, а да можеш да го правиш и на чужд език е най-голямото богатство, което човек може да придобие в живота си. Защото способността да изразяваш себе си на родния, а и на чужди езици, означава да имаш избор. А изборът е въпреки несъзнавана, една от най-големите свободи.

Бремето на необразования човек са оковите на непознаването на езика (било то свой или чужд), които той носи винаги, ограничен от възможността да заяви това, което носи в себе си.

Езикът чупи всички бариери и ограничения. Езикът е свобода в пряк и преносен смисъл. Защото „границите на моя език обозначават границите на моя свят“ (Витгенщайн). А аз искам моят свят да е необятен, не искам да нося окови.

Езиците по света са като песните на птиците – всяка е различна и неповторима, но звучаща еднакво за този, който не познава звука. Светът без езици ще е просто сиво нямо кино. Искам, учейки, да изпълня моя свят с пъстрота и мелодия.

Да съм вечна и безгранична, различна и звучна също като езика, защото езиците са най-великото постижение на човечеството.

Забележка- Текстът не е редактиран от екипа на La Scuola.