Защо уча чужди езици?

(есе)

„Опознай Родината, за да я обикнеш”, е казал Алеко Константинов. Е, аз бих добавила: опознай света, за да усетиш колко малък е всъщност и колко много си приличат хората. Мога да си представя как в този момент сбърчваш чело, мислейки си на ум колко далеч от истината е това твърдение. Няма съмнение, че съществуват различия. Спазваме различни традиции, възприемаме по различен начин случващото се около нас, посвещаваме времето си на различни дейности и т.н. И все пак не ти ли се е случвало по време на „случаен” разговор с непознат на улицата, във влака или на някое събитие да останеш поразен от това колко общо всъщност има помежду ви? На мен ми се случва непрекъснато. Когато, разбира се, съм достатъчно будна и присъстваща тук и сега, за да видя и чуя човека отсреща такъв, какъвто е, а не такъв, какъвто ми се струва в резултат на мои предубеждения, емоционален багаж от миналото или прибързани заключения.

Може би именно желанието да се свързвам по един дълбок и автентичен начин с околните е моят най-мощен двигател да уча чужди езици. Да, вярно е, че за мен е лесно и приятно да прекарвам часове наред, загубила представа за времето, докато изучавам из основи някоя история, разговор, нова граматическа структура. Да, не отричам и факта, че ученето на езици е едно от направленията, които ми се отдават особено много и в които съм състояние да постигам майсторство. Да, в съвременни условия владеенето на чужди езици е ключово предимство и на пазара на труда. И въпреки всички тези доводи, едно гласче вътре в мен не спира да ми повтаря, че най-ценна за мен продължава да бъде възможността посредством овладяването на чужд език да съм част от едно по-смислено общуване. Отвъд условностите. Трудно бих могла да го опиша с думи достатъчно точно.  В моментите, когато мога да си поговоря с някого на родния му език без посредници, цялата се изпълвам с едно тихо удовлетворение. Отвъд конкретните думи взаимодействието сякаш ми позволява да затрептя в един съвсем нов ритъм, отразяващ културата, историята, натрупания опит на цял един народ. Това е нещо, което никога не бих могла да проумея с ума си, но което съм в състояние да усетя със със сърцето си.

Мислиш, че звуча твърде идеалистично и отвлечено? Може би е така. Дълбоко в себе си обаче не търсим ли всички преживявания, които ни позволяват да живеем в синхрон с вътрешната си истина и ни носят чувство на смисленост, пълноценност, свързаност, принадлежност, обогатеност? Е, ученето и говоренето на чужди езици е моят начин за това.

Забележка- Текстът не е редактиран от екипа на La Scuola.